loige (Радина)
3 3
6 feb 2010, 0:05

Разговор с небето 

  Poesía
833 0 3

 О, небе... и безкрайни светещи звезди,

приказен е светът при вас, нали?

Светът, който търсим в нашите мечти

и за когото проляхме всички тез сълзи.

 

 Мътно е в ума ни и все нещо ни се мае;

сляп е човекът, но слепецът може да върви.

Плаши се само онзи, който не знае.

Плаши се и онзи, който все кори.

 

 Но страхът им само лошото поражда,

не е приказно, както е там - в далечното синьо небе.

Не е, но ще бъде... хей сега новото при нас се ражда -

вървим ний напред към успех, вървим все към теб!

 

 И ще дойде нашето време,

казвате ни го и вие, безбройни малки звезди.

Отървем ли се от тежкото си бреме,

силата си ще върнем и ще процъфтим.

 

 Човекът с човека в единство ще бъде

и тогава ще е вечен и ще е мъдър.

 

 

© Радина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Слепият се движи в тъмнина
    имащият очи в светлина
    Глухият в безмислие
    имащият слух в хармония
  • Много хубаво, много правилно си ги написала, всичките проблеми идват от човешкото бреме, а наистина освободим ли се -- всеичко щее някак си по-лека.
Propuestas
: ??:??