Helius (Елена Костадинова)
77 1081
24 jul 2013, 8:39  

Разговор с небето 

  Poesía » Filosófica
622 0 9

Веднъж започнах разговор с небето

за времето, душата, ориста...

Дали е закодирано през вековете

това, което чувстваме сега?....

 

И мъдри ли са нашите постъпки,

с любов ли изживяваме мига?...

Аз виждам свободата ни потъпкана

в затвор от страх, лъжи и суета...

 

Доволни сме от нашите успехи,

стремим се към парите и властта,

коварството е скъпата ни дреха,

а вместо чанта носим алчността...

 

На страстите продадохме сърцата,

захвърлихме далече обичта,

а Господ ще ни съди по делата

и спомените в нашата душа...

 

Пак лутах се в догадки и въпроси,

дали сме просто роби на греха?...

Товарът, който всеки мълком носи

е може би отплата за вина?...

 

Мълчи невинно, нямо е небето,

от облаците лъха тишина...

Дъждът ще ни отмие греховете...

А колко често мислим за това?...

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Джу е права за заглавието. А и трудно се издирва стиха, когато решиш да се върнеш след време. При този това е сигурно. Много силен, с дълбок смисъл!
    Аплодисменти!!!
  • Изключителен стих! Чета си го от както е излязъл. Кара те да мислиш. А колко истини има казани...
    Знаеш ли кое не ми харесва? Че си му отрязала главата Мен лично това ми е най - трудната част, но въпреки всичко едно произведение започва от заглавието.
    Поздравче
    ( само предложение "Разговор с небето" )
  • Много рядко, Ели, но истински. Стихът ти го доказва.Поздрави!
  • Благодаря,приятели!
    Джу,благодаря за заглавието
    Наистина това ми е най-трудната част,
    защото е нещо като оценка на цялостния изказ
  • Прекрасно, Ели. Небето винаги отговаря.. на своето си време.
  • Ако по-често вдигахме поглед към невинното небе с тихите облаци...
    Поздрав!
  • Рядко, Ели, рядко...! Поздрави!
Propuestas
: ??:??