12 ago 2020, 14:53

Разговори с Луната 

  Poesía
817 1 4
Говори ми, Луна, аз те слушам безмълвно,
а сърцето спокойно и кротко тупти.
Какво като тъмнината гледа ни стръвно
и за нашата радост ламти.
И дай ми, Луна, прашинка от твоето чудо.
Аз ще го пазя като моите тъмни зеници,
не ще го разменям за друго...
Вечно ще го пазя, сестрице!
И когато тъмни клепачи те скрият напълно
и тази тъма ме събуди,
решила навярно да ме погълне,
аз ще си спомня за твоето чудо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??