Разгърдено перде

27 mar 2014, 17:53

Poesía » Del paisaje

418 0 4

Нощта прибира тъмния воал

и тръгва под ръка със мрака.

Изпива тя последния регал...

За сън кръстосва двата крака.

Прогледналото утро в този час

показва розово езиче.

А тук - на двора - свети пак за нас

и ранобудното кокиче.

И през прозрачна сутрешна мъгла

усмихнатото слънце гледа,

и по сънливите сега стъкла

лепи целувката си бледа.

А зад целувката едно перде

стои разгърдено и чака

да грее в него слънцето дорде

нощта се върне пак със мрака...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sidi13 (Силвия Димова)

2014-03-29T16:44:57+02:00

Колко красиво си описал утрото!Поздравления!
koli4a (Никола Апостолов)

2014-03-28T14:21:47+02:00

Благодаря,Мисана!
Благодаря, Санвали!
Радвам се, че харесвате и ми давате висока оценка!
Желая Ви хубав ден и творчески уикенд!
Sanvali (Санвали)

2014-03-28T11:25:45+02:00

Харесвам пейзажната ти поезия, Никола!

Поздрав!
vega666 (Младен Мисана)

2014-03-27T20:16:34+02:00

Повя ме свежо пролетно настроение.

Приветствам стиха ти, Никола!