Обичам ивицата тишина
и стъпките, потъващите в нея.
Вкусът на сол и синева,
и приливът, напомнящ да живея…
Притичващата сянка на сълза
и смешните ѝ спомени за суша…
И… впитите ѝ в нищото платна,
където в самота е вятър сгушен…
И крясъкът на гладния копнеж,
разперил пясъчните длани…
Ела, поне като вълна… Ела!
Брегът в морето да остане...