5 mar 2009, 22:13

Разходка по безлунната пътека 

  Poesía » Erótica
1620 0 9
Прогонвам мислите си... (сякаш мога)
Опитвам да ги подредя,
но хаоса ти яздиш във посока
към зейналата пропаст на страстта...
От тръпките, полазващи душата,
не мога аз да се спася,
а и не искам – твоят парещ допир
ме кара да се чувствам, че летя.
Ръцете ни са буйни урагани,
разкъсващи воала на плътта.
И те попадат точно там, където
извивките извайват красота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??