Обичам да се разхождам по брега.
В краката ми са свели сенки своите линии.
И страшната прокуда на нощта
ме дебне със своите бездни сини.
И вият се самотни стъпки по брега.
Аз чаках те, не помниш ли това?
Как в тихата градинка вечерта
във дланите ми търсеше закрила?
Не помниш ли как вълноломът сив
със трясък див разбиваше вълните?
И корабчето с тихи светлини
как щастие ни пръскаше в очите? ...