Разходка с лодка

Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах...

Все тук си седя и не мърдам,
живея с надеждите луди,
че Господ просто е сбъркал,
преди 35, посред юли..

Загубих тежкия чук,
със който кове се съдбата,
дали от глупост или напук
не чувах гласа на тълпата...

Жена и близки, майка, баща...
един подир друг ме съветваха,
а аз нали съм поет по душа,
виждах само рози във клетката...

Ще дойде страшният ден,
във който всичко се плаща.
Лодкарят иска монетите две,
а само с цветя ме изпращат...

Тръгвам си аз, ще избягам
от Вас всички, живи покойници,
транспортната лодка за рая,
единствено вози към гробници...

Д. Антонов (diester)
11.03.2013