Разходка в Рая
Тъгите ми в мрак потъват,
пътечка под дъгата се изви,
божествена разходка в рая
навеки ти ми подари.
В забравено поле от тръни
любовта ми като мак цъфти.
В знойна пролет мъката ще крее,
а в хладна есен преоткри ме ти!
В танго от страст ме палиш само.
Жарта в пламъка гори.
В такт с времето се гоним двама.
Превес ще вземе то, уви!
А когато с бавни стъпки,
с последен дъх извяхва младостта,
подпряна пак на твойто рамо,
ще те преоткрия в есенна мъгла.
В горчиво-сладък миг ще цъфнем – и аз, и ти,
с лежерна стъпка валсът
навред в мен трепти.
С позабравени милувки
устои в живота ми да бъдеш ти.
Тленността угасва като свещник.
В нишка се превръща всеки миг.
Един живот не ще ми стигне
и в рая даже времето не спи.
А в свойта вечност пак ще търся
пътечката от звезден прах.
Животът ми в рай превърна
във всеки миг и всеки час.
© Джоана Todos los derechos reservados