12 mar 2024, 10:16

Разказвачката на приказки 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
335 1 1
Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари
и каня ви днес на раздумка сърдечна.
Не сядайте близко – стихията пари!
И белег оставя – болезнен и вечен.
Запарка от билки планински целебни
отпийте и мъката си преглътнете.
Повярвайте само – ще стане вълшебна!
Заклевам се! Ето – с ръка на сърцето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??