Запалвам тихо свещ.
Една цигулка в мрака започва да тъжи.
Разказва за децата, намерили в безкрая божествено смирение
и толкова проклети, обречени души,
че чак усещам мъката…
В сърцето си приемам я.
Запалвам тихо свещ.
Една цигулка в мрака разказа онова,
което не успяха стотици празни думи и куп ужасни снимки,
обречени в мълчание.
Но тя ще има глас!
Ще бъде чут от хората
и те ще чувстват истински пределното страдание!
Запалвам тихо свещ.
Една цигулка плаче.
И хората пречистват със сълзите душите си.
Сълзите ù измиват и злобата в сърцата им…
Изгасна мойта свещ.
А твоята запали ли?
© Няма Значение Todos los derechos reservados