3 feb 2008, 7:57

Разкъсаха се струните... 

  Poesía » De amor
848 0 2
Разкъсаха се струните...

Разкъсаха се струните, а безнадеждност - рязка
и разливаща отрова, покрива вечерта.
Една единствена въздишка на копринените ласки,
с едно сбогом, изтръгнато и кървящо, на мечта.

С виковете на стоманените плащи на безветрието,
с призраците на студената покривка безнадеждност,
екотът на болката пронизва и столетните,
невъзмутими истини на избягалата нежност.

Кървящи, парещи, копнеещи, изгарящи тръпки
прекъсват поречното вълнение на смисъла.
Притихнали са мъките; болезнени и плахи стъпки
разгръщат ехото на раната написана.

© Люба Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря много!
  • "Притихнали са мъките; болезнени и плахи стъпки
    разгръщат ехото на раната написана."
    Хареса ми! Поздрав от мен!
    Добре дошла, Люба!
Propuestas
: ??:??