22 sept 2005, 16:07

Разкъсваш... 

  Poesía
896 0 0
Разкъсваш душата ми с ръцете си силни.
Разкъсваш, разкъсваш без жал,
без да трепне мускулче по лицето ти,
без да търкулнеш сълза по бузата си
и да я загубиш в едва наболата брада.
Разкъсваш душата ми, хвърляш я назад
и дори не поглеждаш след теб.
А тя е там, лежи в локва кал
и още наивно те обича.
А в три през нощта ти идваш отново,
но този път с нежност и доброта.
Душата моя от калта изваждаш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??