26 oct 2007, 11:16

Различен 

  Poesía » De amor
1207 0 8

Сред тълпа от лебеди не забеляза

грозното пате, свито до теб.

И за пореден път животът ми показа,

че да си различен и влюбен е случай нелеп.

 

Сред градина от рози кой би погледнал

дивото храстче без аромат и без цвят?

Кой би му се радвал или пък посегнал...

Да го вземе  и с него да е богат?!

 

И така сред мисли не съвсем романтични

погива  желанието му за не съвсем живот.

И сред другите, не съвсем мили и не съвсем  симпатични,

му е нужен мотив да носи своя... не съвсем  хомот.

 

Слънцето сипе искрящи лъчи за всички.

Полъх на вятъра ще го  насърчи...

И в градината сред детска глъч и усмивки

с бодлите си пак някой  ще закачи.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е !Честно казано-аз много обичам зелени храсти без мирис и цвят
  • Много истинско стихотворение!
  • Прекрасно стихотворение , мила Нели.
    С много , много обич.
  • Прекрасно е!!! Много ми хареса!
  • Много, много хубаво стихотворение, Нели!
    Поздравче!
  • Много е хубаво!Поздрави!
  • ПОЗДрАВлЕНИЯ Най-хубаво е да си различен и влюбен,но и едното е достатъчно за да се чувстваме истински и добре...
  • "И в градината сред детска глъч и усмивки

    с бодлите си пак някой ще закачи."-хубав край,оптимистичен!И аз съм диво храстче...може би и пате,ама рано или късно ме забелязаха Ах,толкова ми хареса стихотворението ти,незнам какъв коментар да напиша,за да ти покажа колко
Propuestas
: ??:??