29 ene 2010, 16:04

Различни 

  Poesía
780 0 2

С теб сме толкоз различни, че чудя се
как сме заедно толкова време.
Ти - горяща във вихрени пламъци,
аз - студен, и практичен, и земен.

Страстни танци танцуваш и пееш,
а очите ти - дяволски пламъци...
Аз деня си спокойно живея
като речно, заоблено камъче.

И е чудно, че тъй се обичаме.
Не се караме, няма въпроси...
И обзет от вълнуващи чувства,
на ръце през полето те нося.

А звездите стреснати трепнаха,
чудо таквоз не видели -
снежен човек, понесъл комета,
горяща в ръцете му бели...

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За чудене си е – различни да влязат в хармония.
    Какво ли не прави любовта!
  • Добре написано.Хубави сравнения.Ръбестите камъчета създават проблеми,а ти си обличко.За това се обичате.Нека да ви е хубаво.
Propuestas
: ??:??