29 ene 2010, 16:04

Различни 

  Poesía
864 0 2
С теб сме толкоз различни, че чудя се
как сме заедно толкова време.
Ти - горяща във вихрени пламъци,
аз - студен, и практичен, и земен.
Страстни танци танцуваш и пееш,
а очите ти - дяволски пламъци...
Аз деня си спокойно живея
като речно, заоблено камъче.
И е чудно, че тъй се обичаме.
Не се караме, няма въпроси...
И обзет от вълнуващи чувства,
на ръце през полето те нося. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??