"Истината е, че никога не съм заблуждавала някого. Оставих хората сами да се заблуждават. Те не се интересуваха да открият коя съм и каква съм. Вместо това си създадоха свой образ за мен. Не бих спорила с тях. Очевидно обичаха някой, който аз не бях." - Мерилин Монро
Под различни псевдоними пиша аз -
и тук, и там, духът се носи,
а в главите на мнозина (може би)
изникват хиляди въпроси -
Дали го е писала тя?
Защо своето име не сложи?
От какво се бои? Кой пази? Защо?
Своя кръст щом и без друго
трябва да носи.
Защото години се пиша сама.
Защото до кокал сама
се разкъсвам,
защото решила съм
и преди, и сега -
аз още се уча -
не искам въпроси!
Ако ви харесвам -
ме четете,
там има всичко -
цял атлас,
ако ли не -
ме подминете,
не ви се сърдя,
мен ми стига -
да съм си Аз!
П.П. Кой е най-големият ни враг, сякаш това е другият човек... защото е непознат, недокоснат и може да ни причини болка. Боим се от другите, защото общуването наранява. Думите често като кинжал се забиват в душите... неразпознати от нас, разтълкувани погрешно, чужди, тежащи ни... и след толкова много болка и отхвърляне спускаме защити, подобно на капаци на прозорци или щори, да скрием слабостта и раната в нас.
© Гъсеница Todos los derechos reservados