Спя.
Сънувам те,
че си тук, до мен.
Мастилото в химикалката ми,
графитът в молива ми,
водата в чашата ми,
зеницата в окото ми.
Това си ти.
Събуждам се.
Мастилото се разтича,
графитът се чупи,
чашата пада,
ослепявам.
Не си тук.
Никога не си.
Реалността е болезнена,
но не убийствена.
© Мария Асъмова Todos los derechos reservados