И изправена в нищото, там,
на ръба между Вчера и Утре,
съществувам ли днес аз не знам
и дали под краката ми път е.
Днес, разперила силно ръце -
за прегръдка, за кръст и за полет,
в транс ме лутат без жал ветрове,
Вчера, Утре във мен да преборя.
Поглед впивам до дъно в Сега,
че изпитвам аз страх от високо.
Вчера май ме повика с тъга...
а пък Утре ме мами с дълбоко... ...