Запазваш за добрите времена
усмивката си радостно различна,
широка носиш свойта немота,
простиш ли си, зелен ще те разлисти.
Изгрява над мъглите ведрина,
изтрива ситни бръчици, оглажда
на болката вкопаната черта,
надеждата пропъдена възражда.
Засмените посоки те влекат,
разтваряй пъпки пролетно кармични.
Дъждовна благодат да извалят
небета по законите физични.