Безлунието отхапа светлината,
като въздишка е отпаднала нощта.
Морето е спокойна равнина -
(разлято е)
гальовна ласка в лозова зеленина.
Невидимо прокрадва се тревога
в хармонията на здрачна тишина.
От Шекспирова пиеса
дъх любовен
в съзвучие със аромата на тъга.
В червена нощ на гибелна наслада,
прахосник, вятърът
разля кръвта
на гроздовете, още твърде млади
и разпиля невинени зърна...
© Дакота Todos los derechos reservados
разля кръвта
на гроздовете, още твърде млади
и разпиля невинени зърна...