Отново съм разлюбила зората...

Затуй и слънцето е изчурял картоф.

Мълчанието ти не ми е злато,

а наказание за моята любов.

Отново съм разлюбила зората.

И следобеда разлюбих, и нощта.

Затуй изглежда всичко непознато.

Затуй мълчиш и ти сега.

Отново съм разлюбила зората,

но пак ще я обикна, знам.

Ще я обикна, ала чак когато

ти няма да си вече там.

Аз таз история я зная!

И зная, че така е редно.

Не за първи път достигам края...

И зората не разлюбвам за последно...