19 feb 2018, 11:23

Разлюти се Баба Марта 

  Poesía
1318 8 40

Разлюти се Баба Марта, дето

брат ѝ Февруари е изпил винцето.

Извика ветрове и хали.

Сняг запада на парцали.

И затърси Февруари,

с лед по бузите да го ожари!

А пък той, сънува с нос червен,

как е най-желан ерген.

Гледа бабата. Мълчи.

Отщя И се да фучи.

Кротко на миндера седна,

спящият си брат погледна

и започна да преде.

Преде, суче... Пак преде...

Суче и нарежда:

той... за моето винцè!

Ето! Таз червена прежда

ще закича на лозята!

Ще закича и децата!

Сложи в кошница кълбета,

сложи си носията напета

и тръгна по гори, полета,

да кичи всички под небето.

Да са здрави, живи, работливи!

Да раждат зърно плодни ниви!

Да има грозде за вината!

Да са палави, игриви и децата!

Махна с ръка! Приспа ветровете!

Пак махна! Стопи снеговете!

Махна... Събудиха се цветовете!

А пък Февруари спи. Нека спи!

Доста беше се напил! Бая се е опил!

Чак до следващата зима главоболие ще има!

 

 

 

 

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Баба Марта »

3 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??