Разменени роли

Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176

15 abr 2007, 10:46

Poesía

471 0 0

Лятото горещо кипи от свежест.
Походката моя продобила днес е тежест.
Ти голямият тежкар се бе извъдил,
за красив сладур всеки те бе отсъдил.

Но голямата ирония дойде и днес.
Ходиш по мен като разгонен пес.
Уж лятна, ненадейна свалка бях,
а взех, че се олях.

Не исках голямото ти самочуствие да разбивам,
мислите ти да изпивам.
Но уви, правя те памуче.
Гледаш жално, като мокричко куче.

Нали разбиваше хиляди сърца,
огън палеше с една искра.
Но намери майстора в един ужасен ден.
Страх ли те е от мен.

Искам да ти го върна, задето някога излъга.
Хиляди момичета ти прилъга.
Лъжеше и мен признавам.
Не, не исках да ти отмъщавам.

Вече нямаш власт, ти ЗАМИНА!
От спомените мои ти изгина.
Сега ще върна за другите и за себе си.
Вече едно тъпо бреме си.

Смея ти се и от сърце се забавлявам да гледам този водовъртеж.
Не можеш вече да ме спреш.
Някога казах ти, че всичко се връща!
Видя ли, че всичко се обръща?

Ще те влача по земята да видиш ти какво ми беше,
когато с други денем и нощем ти спеше.
Ще станеш моят клоун и ще ти се смея,
да си мислят, че живея.

За нищо не ставаш.
Дори и да не си го признаваш.
Ти си глупав, полудял,
но не и помъдрял.

Сам вратата си затвори.
Сам си сложи тез окови.
Дойде на моето клето, тъжно място.
Жал ми е, но за двама то е тясно.

Знам какво ти е сега, но ти си го заслужи.
От болка вече се изпружи.
Гледай само: Разменени роли.
Човекът сам в(ъв) раната си соли!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.