14 jul 2008, 10:39

Разминаха се в орбита сърцата ни 

  Poesía » De amor
836 0 34

Разбих голяма дупка в гърдите ти.
На пръсти тихо влязох през нощта...
Усетиш ли стаеното без дъх присъствие -
не си безчувствен и към Обичта.


Но спиш! И много надълбоко
предал си се в прегръдката на бог Морфей.
Сълзите не усещаш как се стичат.
Умира обич, без дори да остарее.


Вгорчена, мокра пелена покрива
облаци от тъжен, леден дъжд.
И капки са, които ме обливат -
като втечнена болка, неведнъж...


Да, устните изстинаха без тебе!
Макар че утро пази твоя аромат.
Разминаха се в орбита сърцата ни,
дните си НЕпреосмислили... назад.


Душата ми не иска да повярва,
че в идващата нощ ще е Едно.
Ще си поплаче дълго - да забрави.
Жаждата. По теб. Само.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??