Разминахме се на целувка
и всеки си върви по вятъра...
Лъкът на времето – цигулков,
разкъсва стоново душата...

Разминахме се на съмнение...
на десет изкрещяни думи...
Обичахме за забавление.
Смехът пиляхме помежду ни.

Разминахме се на очакване,
нарамили ненужен спомен.
Качихме се във празни влакове
и гарите ни са бездомни...

Разминахме се във мечтите си...
детето ни – сирак е хлипав...
И цял живот ще търсим себе си
в роман за двама ненаписан...