27 abr 2008, 18:58

Разминаване 

  Poesía » Otra
512 0 6

За къде, за къде сте забързали, хора?

Отпуснете юздите на моторните си коне.

Позапрете ги. Погледнете нагоре

и вижте небето - за малко поне.

 

Наплискайте очи със синевата на простора -

нека лекият полъх на птичи крила

да отвее от вас страхове и умора,

и тревоги за служба, семейство, кола.

 

Поседнете на сянка под дивата круша.

Заредете се с мирис на прясно сено.

Пулса на Земята ни родна послушайте -

дишайте, дишайте с нея в едно!

 

Но ето - вие пак затягате коланите,

пришпорвате моторите си - зверове -

и сграбчили като съкровища воланите,

отпрашвате към своите си светове.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Поседнете на сянка под дивата круша.

    Заредете се с мирис на прясно сено.

    Пулса на Земята ни родна послушайте -

    дишайте, дишайте с нея в едно!"

    Ако за миг,за мъничко поспрем,
    дали ще осъзнаем,че сме хора,
    а не частици от метални светове
    обречени на бързи обороти...

    Прекрасно послание!Благодаря за пожеланията!

  • Благодаря ви!Вашето внимание и оценка ми дават кураж да публикувам още стихове.Желая ви здраве и нови поетически хрумвания!
  • Забързани за някъде и ... никъде,
    забравяме божествения ход,
    препускайки набързо през годините,
    пропускаме поредния урок.
    Светъл празник, Мария!
  • Тъжно... и дано се осъзнаят!
    Поздрави, Миме!
  • Поздравявам те мила Марче, светли празници и дни,
    чудесно е посланието ти - !!!
  • Прекрасно поетично послание!
    с обич, Мария. Светли дни ти пожелавам!
Propuestas
: ??:??