В пътищата стръмни нямах време
да те догоня,
да приседнем двама.
Не викна ти -
не спрях и аз...
Виновен има ли тогаз?
Вървиме двама,
два неравни бряга,
сред нас изтича
хорската река,
но бряг от бряг
все по-далече бяга,
самотница се скита
ЛЮБОВТА.
© Гергина Давидова Todos los derechos reservados