Във дланите неравни на съня ми
все по-далечно се завръщаш,
разменяме си болка, но без думи...
Целуваш утрото и си отиваш.
И някак, тръгвайки си, без да искаш,
в пробойните на тъжната ми вяра
ръждясали луни ми подаряваш,
пулсиращ студ и малко необятност...
Във преспите тревожни на съня си
разходих се почти безценно.
Чрез теб, чрез мен, чрез всичко долових,
че сме различни. Аз съм в другата тоналност...