Макар да се борех и ръмжах,
по пътя си да вдигах олелия,
така до днеска не успях
от нея някак си да се укрия.

Макар подмолно да следях
тенденциите, модата сторъка,
така до днеска не успях
да намеря нейната заръка.

Макар и тайно да желах,
да се надявах на късмета,
така до днеска не успях
да я нарека проклета.

А тя се забавлява с мен.
Искаше да ме разсмее,
но да се чувствам подчинен
на това, което не умеех.

А тя наказва ме жестока.
Обзета от внезапен гняв,
обръщаше ми всичките посоки,
за които мислех, че съм прав.

Тя никому ли не прощава?
А мен успя ли да ме убеди,
че точно нея заслужавам?

Съдба! Какво че победи?

Живях ли с твоите мечти,
които ти така не сподели?