Откраднат живот ли? Предаден народ е играта.
Класически, Стриндберг въпросът болезнен крещи:
Какво че го знаем всички, кой е бащата,
щом нямаме майка на нашите болни съдби?

Окрадоха толкова много от младост и сила
и днес продължават безскруполно да ни крадат.
За твоите вълци говоря, Българийо мила.
Предаден народ вместо кости, по преходен път...

Колко животи под кръстове псуват власта си...
Колко животи към кръста са вече на път...
Урните пълним не с ропот ами с гласа си...
Надеждата все е последен комарен залог.

Но вълк щом опита кръвта, става хищник,
не гледа, че кожа и кости е всяка овца...
Вълците вече се хранят с опитни мишки.
Важно е всъщност само вкуса на кръвта.

Откраднат живот? Не! Съдби помиярски.
Балканът отдавна бърше с байраци очи.
Тръни растат и плуват по пътеките царски.
На запад е ехото и само изпраща пари...