Размисли

25 may 2008, 1:06

Poesía

474 0 1

Светът в краката ми се срива

и аз не мога да го спра.

А ти, любов, защо се отчуждаваш,

защо убиваш моята душа, защо?

А знам, че ме обичаш...

казвал си го не веднъж,

но защо в очите

аз не виждам оня плам?

И аз не мога да те разбера

и сълзи аз вечер лея,

но ти твърдиш, че нищо няма,

но не усещам твойта топлина.

Обичам те, това го знаеш,

ще го кажа още не веднъж,

но от теб се иска само

да ме прегърнеш, да ме целунеш

и да бъдеш вечно с мен!

... Обичам те!...

22.05.2008 година

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.