18 may 2015, 0:31  

Размисли 

  Poesía » Otra
498 0 2

 

         Размисли

 

 

 

Чета някога написан стих,

и почерка, и думите са мои,

но себе си там не открих,

там, сред романтични герои.

 

Чувствам, душата не старее...

и все пак времето е отлетяло,

знам, в някой прозаичен ден,

някъде, свършва всяко начало.

 

Още стискам овехтели  мечти -

до сетния ден животът е лотария,

каквото и съдбата да ми отреди,

имам място под небето на България.

 

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??