През погледа на съпругата-І част
Как мразя да празнувам този ден,
изпълнен със фалшиви задължения,
ти пак ще донесеш цветя за мен,
ще си придам най-ведро настроение.
Ще наредиме масата с объркани души,
ще чукнем някоя лъжа-наздравица,
ще ме поглеждаш с гузновесели очи
прикрили новите ти грехове-светкавици.
Нали е празник, някак ще го изтърпим
и някак си ще го претупаме през пръсти,
ти винаги си с мен на Свети Валентин,
сърцето ти, забравено, ще бъде в чужда къща.
Ден на влюбени и на изгубени сърца,
ден за хора със по две и три лица,
пак тъжната ти Валентинка аз ще бъда,
нали, заради Веселата, вчера ме излъга.
Не можеш още с нея да се разделиш,
все още съм ти оправдание за празници,
при нея ходиш пълно да се веселиш,
за мен остават празните наздравици.
© Ивон Todos los derechos reservados