Той не е истински. А се мисли за жив.
Покрай него лъжите виреят.
Само по навик. Но аз съм против
в мойта пазва да покълват и зреят.
И, защото не вярвам - сяда, напива се.
После си тръгва, а аз му прощавам.
Нека си мисли, че от него по-жива съм,
но ако е истински - нека остава.
Вместо от виното, мен ще отпива,
а аз със живот ще го храня.
По първи петли нощта си отива,
а той ще си тръгва без рани. ...