valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
6 may 2021, 9:34

Размисли по време на дъжд 

  Poesía
737 0 2



Не е дъждът причина... Не! Не е!
Земята е разкаляна от злоба.
Разпенено е Черното море,
а умните - смирени са във гроба.

Дъждът не е и следствие дори.
Злобата не никне от земята...
Омразата е в хорските души...
И двете не обичат светлината.

Дъждът не е виновен за това,
че съхнат безднадеждно нежни чувства.
Причината е само в глупоста!
Причината е в липса на изкувства!

Какво, че пада дъжд, щом се руши
доверието, пуснало филизи?
Герои от "Осъдени души"
спасяват се със визи и без визи...

Дъждът не причинява слепота -
плевелът виреещ по Балканите...
Не е и ключ за входната врата.
Дъждът е знак. Дъждът е разкаяние.



 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??