Добра вечер в края на Деня на добротата!
Доброта творете! Добротата да изпълва дните Ви!
*****
Човек се ражда от любов,
с добро е закодиран.
Какво се случва, не разбрах,
че става подъл, озлобен -
в човека враг намира.
Какво делим? Два метра пръст?
Не стига ли? Кажете!
Не стига хляб ли? Топлина?
Земята ли не стига?
Та всеки ден оттук-оттам
кошмари ни заливат -
замръзнали, ограбени
със взлом и катастрофи...
Родителите, нашите,
как ровят в мръсни кофи.
Земята ни богата е,
храна за всички има,
не стига сал за алчните…
Това не го разбирам!
Нали добри се раждаме,
в добро ни възпитават.
По празници, на Коледа
доброто се раздава.
Да види всеки: Аз дарих!
Какво пък толкоз искате!
Доброто е за показност?
Объркал си, човече!
Доброто от сърце да е!
Раздавай се, дарявай…
Ръката, що добро твори,
на скришно да остава!
Доброто е за всеки ден,
начало и безкрай,
тогава и животът ни
ще стане вечен рай.
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados
Скитнице скъпа, уважаеми Тоти, благодаря, че се отбивате при мен! Мило ми е!