12 jun 2012, 23:37

Размисли за любовта 

  Poesía » De amor
975 0 13
Размисли за любовта
Неясен звук прониза тишината,
но туй шумът е, знам, от моето дишане.
Напомня ми за теб, за самотата,
за болката от силното обичане.
И питам се, какво от туй, че жива съм,
че вън липите с хиляди ухания
упойващо рисуват сенки в моя сън,
а щом се сепна, мигом са забравени?
Какво от туй, на глас крещя, че има те,
реален че си в моята вселена,
щом пясъчно от мене чезнат силите ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??