Последния си стих, когато сътворя,
какво ли ще съдържа, чудя се?
Дали доволството от моята съдба,
или пък болки от разбитото сърце?
А може би дори и да не знам,
че той ще е последният навеки,
и ще е тотална глупост (за мой срам),
надгробен камък на една пътека
измината във стихотворна форма...
Е, няма да го мисля, продължавам,
и без това едва ли ще го помня,
когато тялото в пръстта полагам! ...