РАЗМИСЪЛ

9 dic 2005, 11:41

Poesía

784 0 5

РАЗМИСЪЛ

Как бавно опознаваме света.

Понякога един живот е малко.

Минавайки през своите лета,

и побелели, още сме си малки.

Учудваме се страшно всеки път,

намерили парчета от мозайката.

Наивни ли сме или сме глупци,

когато над откритото се вайкаме?

И вече се броим за мъдреци,

и гледаме на другите с насмешка.

Строиме храбро пясъчни дворци

и крием в тях поредната си грешка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

feia (Вилдан Сефер)

2010-08-04T13:48:40+03:00

Един живот никога не стига! Поздравления за мъдрия стих!
gera (Гера Гера)

2006-04-28T11:03:26+03:00

чета ги втори път ..ще ги чета пак и пак, но...ти си го знаеш
Доротея (Маргарита Дянкова)

2005-12-09T19:21:50+02:00

Определено за този форум е доста добро.Само дето "малко" и "малки" не е много добра рима. Но като цяло е доста добро.
Lusi12345 (Людмила Зарева)

2005-12-09T18:12:28+02:00

Да,хубаво е!
Dimi (Дими Фильова)

2005-12-09T15:44:05+02:00

Размисъл като равносметка, тежко е да осъзнаееш, че почти си привършил чашата си с грепки. Хубаво е, Румен!