Люска (Люска Петрова)
49 129
5 abr 2008, 19:18

Размисъл 

  Poesía
789 0 5
 
ХОРА СМЕ -

не са ни чужди

ужасът, че трябва да сме живи

и страхът от поривите диви,

дето драскат по стените на душата.

Не ги изпускаме,

залостваме вратата,

за да изглеждаме по-възрастни, по-зрели,

макар че истината вече сме прозрели -

щастливи сме само там - зад стената.

Само там отключени, разхвърляни и голи,

разбираме какво е свободата.

Да бъде вечно Тя - напрегнато се молим...

Страхът ни стисва, ужасът - понася,

изчезва радостта. Но, Божичко, защо ли

щастието да сме истински и голи

е нашата прокоба.

И колкото го искам,

толкова го мразя.

 

© Люска Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??