Размисъл

22 ago 2007, 9:18

Poesía

441 0 7

За размисъл няма вече време!
Нали прогледнах с невиждащите си очи!?
Поне си спомням, как те гонех, бреме
и спусках се по ширнал път с мечти!

Мечтаех си...
Във първи дъх на пролетта да се превърна!
Всичко в зеленина и цветя да обгърна!
Да приспивам морски вълни и буен вятър!
Суровото дихание на зимата да отвявам!

И когато срещна отчаяние, да зная,
че кръгозор в далечината ме омайва!
И хармония, в душата спотаена,
ще разтопява... леда в сърцата ни.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2007-08-22T20:11:30+03:00

Много хубаво!!! Поздрави!!!
valia (Валя Митова)

2007-08-22T17:54:03+03:00

Хубав стих поздрави
Довереница (Дочка Василева)

2007-08-22T11:14:27+03:00

Поздрав!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-22T10:24:14+03:00

Да , ти си и хармония, миличка, това сега разбрах от хубавия ти стих.Целувам те пак с обич.
Jane_d (Деси Инджева)

2007-08-22T09:31:42+03:00

Поздравления!
Love (Ванина)

2007-08-22T09:26:34+03:00

Хубави мечти!
Хубав стих!
Браво Мариолче!
kity (Людмила Нилсън)

2007-08-22T09:19:46+03:00

Има ли хармония в душата, има надежда!!!
Поздрави, хубав стих!