22 ago 2007, 9:18

Размисъл 

  Poesía
439 0 7
За размисъл няма вече време!
Нали прогледнах с невиждащите си очи!?
Поне си спомням, как те гонех, бреме
и спусках се по ширнал път с мечти!

Мечтаех си...
Във първи дъх на пролетта да се превърна!
Всичко в зеленина и цветя да обгърна!
Да приспивам морски вълни и буен вятър!
Суровото дихание на зимата да отвявам!

И когато срещна отчаяние, да зная,
че кръгозор в далечината ме омайва!
И хармония, в душата спотаена,
ще разтопява... леда в сърцата ни.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??