Във мислите,
спътници желани
на спомените
вечен кът
за образите,
цветните поляни
следи от стъпки
на изминалия път.
Все по-често спирам,
морни са ми дните
крайпътен камък
прилежно ги брои
лятото замина
застигат ме сланите
хлябът остарял е
понякога горчи.
Но аз вървя.
Залезът красив е!
С цвят от пурпур
мами Вечността
там някъде
изгасват и звездите
сакрален миг
отново идва Пролетта.
Октомври,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados