Размисъл

27 jul 2006, 9:25

Poesía

1079 0 2

Как искам да мога всичко да дам,

да бъда отново с теб,

за теб звездите да свалям.

Градина пълна с живот да ти дам…

Как искам до мен сега да си ти,

но вече е късно, връщане няма.

Искам отново да чувам гласа ти

сама съм, сърцето ми спира да бие.

Търся те сляпо, в мрака студен,

ала криеш се ти от моята нежност.

Колко празно и сиво е вътре в мен,

желанието мое тъй силно гори.

Как искам себе си аз да ти дам,

да се любим с теб под небе от мечти,

но ти си твърде далеч – аз знам …

Сърцето ти вече за друга тупти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Вестин (Димитър Ганчев)

2006-07-27T10:28:08+03:00

Светле, вслушай се в собствените си образи, те са уникални като чувствата ти.
"Градина жвот да ти дам" - например
Поздрави!
moni_78 (Момчил Минков )

2006-07-27T10:26:39+03:00

Замисъла е хубав,но наистина наблегни на римите,моля!