“Денят се ражда от следа.
Или от думите за сбогом.”
Пламен Парнарев
Сутрин е. Рано. Зората разпуква.
Тръгва да рови в некосени треви.
Скитникът в мене се буди и хуква.
Бяга от сенките нощни в нови следи.
Търси стъпки, дълго да топлят,
като обувки, калени във сняг.
Цяла нощ нещо отляво е чоплило,
в утрото диря път и време за смях.
Зелено е. Денем. Тревата стърчи. ...