face04 (Таня Кирилова)
163 3746
15 jun 2008, 13:09

Разнищи се тъгата ми 

  Poesía
536 0 8

Тъгата ми разнищи се във тишината.

В мълчание и пареща сълза превърна всеки стон.

И болката от спомена прегърнала завинаги,

без теб ще ме гори със образ тъй любим.

 

В огнището догарят и последните милувки.

Ридаят не прогледнали усмивки от вина.

И в дим превръщат всяка истина,

която ще ме следва, защото е съдба.

 

Надпяват се във хор целувките ми парещи.

Във вопъл се превръщат от което ме боли.

А бяха тъй желани на разсъмване,

и белегът им дълго знам ще си личи.

 

И ти ще носиш спомена в сърцето.

Ръцете дали ти любов със много топлина.

Ще те целуват устните на другата тъй нежно

и ще ти напомнят за обичана от теб жена.

 

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно,но много...много красиво поетично откровение!Обичам да те чета!
  • Спомените са единственото, от което не можем да избягаме! Прекрасен стих, Таня! Дори тъгата е някак красива.
  • Нека!
    Много хубав стих!
    Поздрави, Таня!
  • спомените са неразделна част от нас,Танче!!!
    много добре казано!
  • "Надпяват се във хор целувките ми парещи.
    Във вопъл се превръщат от което ме боли.
    А бяха тъй желани на разсъмване,
    и белегът им дълго знам ще си личи."

    Чудесно!!! Поздравления, Таня!!!
  • Много хубав стих!
    Поздрави,Таня!
  • тъжна поетична емоция...
    но затова пък прекрасен стих...!
    с обич, мила Таня.
  • Дано!!!
    Със сигурност ще останат спомените!
    Чудесен стих, Таня!
Propuestas
: ??:??