Косите си руси до дъно ще срежа.
Очите зелени в червено ще паля.
Ръцете момичешки кръв ще донасят.
А устните алени... няма ги... няма ги...
Гласа ти ще губя.
Бури ще изрисувам.
Лъжи ще изричам.
На друг тялото си ще вричам...
С въздишка стените откъртвам.
Със сълзи основите прокопавам.
Със злоба земята завъртам
и пак в самото начало се озовавам.
Косите са дълги и меки.
Наивно-русо в шепите ти пълзят.
Очите - безгрешно зелени сигнали ти дават
и нежни копнежи шептят.
Ръцете притискаш във длани,
топли надежди творят.
А устните - все още алени,
името ти рисуват със дъх.
Чувствата - твои са! Ужас...
Моля те, нека отново светът да се завърти!
Нека няма надежда!
Нека в душите само болка свисти...
© Ина Todos los derechos reservados