14 ene 2011, 15:52

Разпалих клада 

  Poesía » De amor
1080 0 17

Различна, но и истинска видя ме.
Сънувана, мираж ли бях за теб.
Изплакана любов неизживяна,
завихри чувства в блян-водовъртеж.

Открит, великодушен и по царски
подготвящ се за лъвския си скок,
препращаше ми огън нестинарски.
Жаравата превръщаше в урок.

Внуши ми сила, боса да опитам
по въглени пламтящи да вървя.
В косите огнен дъжд да вплитам.
В сърце-сираче факла разгоря.

Различно... самодивски и магийно,
разпалих клада. Лумнах във нощта.
Обля те заревото.... енергийно.
Усети ли? Във теб е... любовта!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??