17 jun 2009, 12:05

Разпилей 

  Poesía
1043 1 3

Разпиляваше внимателно плътта ми

като шепа пясък в разтворени ръце,

рисуваше копнежи и желания

с топли устни върху едно лице.

 

Ръцете ти нежни и горещи,

събирах ги във топлата си длан

като капки восък от неизгорени свещи,

в парещ пламък от искри събран.

 

Пробуждаше във мене пролет,

пъстри багри, цветове.

Подобно вятър в криле на птичи полет,

летяхме, докосвайки ръце.


 

© Росен Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??