Разпилян стих
Бял лист в прелистена лавина,
чувал със букви в пухкавия сняг.
С вихрушка Коледа премина,
подгонила препускащ впряг.
Снежинки, блеснали очички -
безбройни палави деца.
Протягат борчета иглички,
звъни вълшебната гора.
Прокапват диаманти на гердани.
Запяват вдъхновени птички,
със главни букви увенчани
и със пера от пъстри срички.
Хлапе провикна се по склона,
прелитайки върху шейна.
Ятата птичи то разгони
и пак настъпи тишина.
© Борис Борисов Todos los derechos reservados
Много жизнерадостно стихче си написал!
А май идва време и за такива настроения - малко остана...
Поздрави!