12 abr 2017, 13:51

Разпиляване 

  Poesía » Otra
472 1 4

“Росната капка не е изчезнала в океана, но океанът е изчезнал в росната капка."

Светът не се върти заради нас.

Той просто има нужда да се движи.

Реката си е тече като река

и не криви русла заради наште грижи.

Вселената е в капката роса,

която се разтваря в океана

и хоризонтът перспективно завъртя

без оглед на човешките ни драми.

Осеяни са звездните поля              

с големите ни мисли и мечтания,

а Бог не подозира за това

изпращайки ни себе си за оправдание.

Дали се вглежда в нашите съдби

създанието, когато с бяг се раширява,

раздавайки ни мънички души,

които обичта му разпиляват...

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??